, е драматичен преход към картината на жътвата, подлагаща на поредно изпитание селския човек. Отсъствието на хармония с природата се долавя от образа на слънцето, което препича „огнено и немилостиво“, оставайки безучастен свидетел на неимоверния труд на хората.

Димитър Димов — „Тютюн“. Драмата на личността в романа.

Изби и производители се представят на фестивала на виното и фермерските деликатеси в Плевен

Огласяването на радостта му от взаимната любов го разкрива като прям, открит, горд със завоеванието си и убеден в правотата на своя избор. Внезапната трагедия прекършва младежкия му порив, отнема надеждите му за щастливи бъдещи дни, погубва смисъла на съществуването му.

          • развитието на действието до кулминацията е удължено, а е скъсено от него до развръзката.

Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани.

Павел Стоименов: Тази година е още по-трудна за зеленчукопроизводителите

          • надарена е с чуден и завладяващ глас – образът на песента носи внушението за нейната чистота и красота;

, неговата майка и сестра и подемането на разговор помежду им полага завръзката на разказа. Диалогът между тях и вслушването в жътварските песни градят развитието на действието. В разказа жътва могат да се отбележат два кулминационни момента. Първият е извисяването над полето на Пенкиния глас и на песента й.

Асеновград Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Пазарджик Перник Плевен Пловдив Русе Сливен София Стара Загора Хасково Шумен Ямбол

думи и в песента. Чрез нея се осъществява връзката между земята и небето, между труда и духовните пориви у човека. Молитвено извисила се, тя превръща труда в празник и в истинско свещенодействие в името на живота.

          • основните моменти са подредени последователно (така, както се случват в живота); липсват странични отклонения;

Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.

Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.